Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2OQ6
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12K77

Природни ресурси

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 13.07.2022

Релеф

Община Ситово се намира в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина. Релефът е хълмисто-равнинен, наслоен с хоризонтални пластове от кредитни и терциерни варовици. Преобладаващата надморска височина е 100-150 м. В южната част, около селата Любен и Ирник, започват хълмовидни възвишения. Теренът е нарязан от суходолия – бивши речни долини, а там, където Дунавският бряг се е отделил от високия откос на междудолинните ридове, е образувана плодородната Попино-Гарванска низина.

Климат

Умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Преобладават северо-западните и западните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра е 1.9 м/сек. За валежите на територията на общината е характерно наличието на екстремуми: минимум и максимум, очертаващи се съответно през месеците май, юни, юли, и през месеците януари, февруари и март. Средната годишна температура е 14 градуса.

Води

Територията на Общината е бедна на водни ресурси. Общината граничи с р. Дунав по крайбрежието на селата Гарван и Попина. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабият наклон на релефа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия.
Водният режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на селищата през летните месеци.

Територията на общината е с неголяма гъстота на хидрогеографската мрежа. Граничещата с общината р. Дунав в участъка й от десет километра е единствената дренираща артерия на повърхностните и подземни води. Участъкът от реката, минаваш край общината, не се замърсява, тъй като няма заустване на битови и промишлени канализационни води.

Реки с постоянен повърхностен отток не преминават през територията на общината.

Минерални води на територията на общината няма.

Почви

Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека. Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът – типичен и глинест.

Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващият почвен тип е изложеният чернозем, глинести и песъчливо глинести. Изложени черноземи са 4,65%, слабо изложени черноземи – 46,8%, силно изложени черноземи – 16,4%, тъмно сиви горски – 5,8% и други – 3,3%.

Количеството на хумуса в орния слой е 2,2 – 3,0%.

Обработваемите земи се отличават на места със значителен наклон, което води до деградация на плоскостната, линейната и ветровата ерозия.

Почвената реакция в хумусния хоризонт е неутрална.

Водният режим на почвите е добър и позволява производително изразходване на недостатъчните валежи. Естественото плодородие на изложените черноземи е добро.

Полезни изкопаеми

На територията на общината не са открити находища на рудни изкопаеми. Теренът е изграден изключително от седиментни скали – варовици, мергели и техните разновидности. Природно богатство за общината е намиращата се в землището на с. Ястребна кариера за добив на варовик, която е публична общинска собственост. Общата й площ е 40.158 дка с доказани геоложки запаси от 2 835 600 куб. м. варовик. Варовиците са предимно седиментни от долна креда – горен барем, порцелановидни бели, плътни, покрити с плеистоценски чакъли, които преминават в кватерни пясъци и льосовидни глини.

Съгласно БДС варовиците отговарят на изискванията за производство на бетон 1, 2 и 3 група до марка 30 МРа и трошен камък за пътни основи и асфалтови покрития.

На територията на общината се намира и кариера Слатина с площ 56,832 дка, разположена в землището на с. Слатина, също публична държавна собственост.

Друг източник за добив на известно количество инертни материали – баластра и пясък за местни нужди е р. Дунав, чието дъно е песъчливо с дълбочина 6-7 метра.

Защитени територии и биоразнообразие

Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. В Община Ситово има общо 2710 ха гори – частна, общинска, държавна собственост. Преобладават естествените широколистни насаждения – цер, габър, ясен, клен, дъб и акация. Изкуствено създадени са гори с червен дъб, липа, явор и орех.

На територията на общината се срещат защитени видове растения и животни.

В землището на с. Гарван се намира местността „Гарвански блата“ със статут на защитена територия.

Със Заповед №853 / 06.08.1985 год. на Председателя на Комисията по опазване на природната среда към Министерски съвет, публикувана в ДВ бр. 65 / 20.08.1985 год. водно-блатният комплекс „Гарвански блата“ с площ 280 ха е обявен за природна забележителност. Целта е да се запазят естествените местообитания на редки водоплаващи птици, включително четири вида гмурци – голям, среден, черноврат и малък, както и белобрада рибарка и червена чапла, включени в Червената книга на Република България. В обекта е разпространена разнообразна водна и блатна растителност, сред която се срещат редки видове растения, като водна жълта роза, бяла водна роза, блатно кокиче и водна лилия.

В Общината има четири броя вековни дървета. Със статут на защитена територия са още: находището на див божур в с. Добротица и в с. Любен „Острата канара“. Тъй като нямат достатъчна популярност и не е разработена стратегия за тяхното бъдещо развитие, засега тези обекти не са посещавани от туристи.

Съществува друга красива местност, необявена за природна забележителност – „Бялата канара“ в землището на с. Ирник.